несов. неперех.
1. Приобретать свойства магнита.
2. страд. к гл. намагничивать
намагни́чиваться, намагни́чиваюсь, намагни́чиваемся, намагни́чиваешься, намагни́чиваетесь, намагни́чивается, намагни́чиваются, намагни́чиваясь, намагни́чивался, намагни́чивалась, намагни́чивалось, намагни́чивались, намагни́чивайся, намагни́чивайтесь, намагни́чивающийся, намагни́чивающаяся, намагни́чивающееся, намагни́чивающиеся, намагни́чивающегося, намагни́чивающейся, намагни́чивающихся, намагни́чивающемуся, намагни́чивающимся, намагни́чивающуюся, намагни́чивающеюся, намагни́чивающимися, намагни́чивающемся, намагни́чивавшийся, намагни́чивавшаяся, намагни́чивавшееся, намагни́чивавшиеся, намагни́чивавшегося, намагни́чивавшейся, намагни́чивавшихся, намагни́чивавшемуся, намагни́чивавшимся, намагни́чивавшуюся, намагни́чивавшеюся, намагни́чивавшимися, намагни́чивавшемся
намагни́чиваться нсв 1a ◑4(-титься)