НЕПРЕДАНЫИ (2*) пр.
1.Не переданный, не полученный от когол. Непредана˫а средн. мн. в роли. с.:
ѥже не при˫ати но самому обрѣсти бл҃гое. се е(с) ѹдобьѥ i разумъ ѹставлены˫а преданымъ хранити мнозии. а еже обрѣсти непредана˫а мали ѹкази. (μὴ παραδοϑέντα) ГБ XIV, 200б.
2. Несправедливый, незаконный:
Цѣлость ваша и многа˫а частота и непрѣдании сани сътвориша ны. (ἄδικοι) КЕ XII, 102б.
Ср. преданыи.