НАДЕЖДЬНЫИ (1*) пр. Относящийся к надежда:
македони˫а... изгонѧще ˫ако раба... раздѣлити ст҃ѫю тр҃цю разбоиничьскы извольша. ˫ако не съвьршена намъ надеждьна˫а бѹдеть таина. (τῆς ἐλπίδος) КЕ XII, 41а.
Ср. надежьныи.
НЕРАЗДѢЛЬНО (14) нар. к нераздѣльныи в 1 знач.:
сии ст҃ыи съборъ изверже и проклѧ. изъгласивъше съвьршена б҃а и съвьршена чл҃вка. того въ двою естьствѹ несъмѣсно и нераздѣльно г҃а нашего ιс҃ х҃а. КР 1284, 3б; двѣ естьствѣ въ единъ с(ъ)ставъ съвъкупльшисѧ н(е)смѣсно и непреложно. и н(е)смутно и нераздѣлно. Там же, 12а; не имѣю вели(ч)ства освѣтившаго мѧ достигнути. да болма прииму недостаточное лица. ѿбѣже болма непостижимо и нераздѣльно. (ἀμέτρητον!) ΓБ XIV, 45а; ты же жидовине. почто не вѣруѥши. ка(к) д҃хъ ст҃ыи. обьщюѥть творению тварь. с ц҃мъ [так!] и с сн҃мъ. дѣиству˫а силою ѥдиною. нераздѣлно. Пал 1406, 7а; собьствомь [в др. сп. вставлено бж(с)тво] имать оц҃ь. собьство же и сн҃ъ. тако же и дх҃ъ ст҃ыи. въ ѥдино и чтомъ и слави(м). и покланѧѥ(м) нераздѣлно. Там же, 28а;
|| без различия, неразделимо:
неразумьнымъ съвѣтъ сии ‹˫а›ко ветъхыи законъ всѣмъ Июдѣѡмъ нераздѣльно законъствованъ, малымъ же и вѧщьшимъ (ἀδιαστόλως) ΓΑ ΧΙIΙ-XIV, 151б.
Ср. нероздѣльно, раздѣльно.
НЕСЪМѢСЬНО (4*) нар. к несъмѣсьныи:
сии ст҃ыи съборъ изверже и проклѧ. изъгласивъше съвьршена б҃а и съвьршена чл҃вка. того въ двою естьствѹ. несъмѣсно и нераздѣльно г҃а нашего і҃с х҃а. КР 1284, 3б; Четвертыи же сборъ прѣ(ж)ре(ч)на˫а ѹтверди. i двѣ естьств(ѣ) в немь разумѣ(т). несмѣсно и нераздѣлно ˫асн(о). iзвѣщѧ. Там же, 10а; двѣ естьствѣ въ единъ с(ъ)ставъ съвъкупльшисѧ н(е)смѣсно и непреложно. и н(е)смутно и нераздѣлно. Там же, 12а;
|| не смешиваясь, непосредственно:
пекомое же несмѣсно печетсѧ огне(м) и тѣ(м) свѣтить и стѧгаетсѧ. (ἀμέσως) ГБ XIV, 64г.