ОТЪРОЧЬНИК|Ъ (3*), А с.
1.Тот, кто уклоняется от чего-л., отступник:
да в семъ родѣ ˫ако во истину рещi прелюбодѣинѣмь и грѣшьнѣмь. ˫авѧтсѧ дѣлателе заповѣдемъ. ревнители бл҃гоч(с)ть˫а. и не ѿрочници сп(с)нму повелѣнью. (ἀπαρέγκλιτοι) ФСт XIV/XV, 228в.
2. Мн. Последователи одной из ересей:
Въздьржателѥ. и врѣтищеносьци. и отърочьници. томѹ же подълежать словѹ. имьже и наватиане ˫ако о тѣхъ ѹбо. аще възглашено бысть различьно. (’Αποτακτῖται) КЕ XII, 192а; врѣтищьници. и ѿрочьници. и въздьрьжьници. рекъше водопрѣдъстателѥ. (’Αποτακτῖται) Там же, 276б.