ВЪЧИСТИ (7), ВЪЧЬТ|ОУ, ЕТЬ гл. Причислить, отнести к числу кого-л., чего л.:
нѣциі себе въ мнишьскыи санъ въчтоша. КР 1284, 64б; Не подобаѥть еп(с)пѹ. чюжего причетника приимати… да никто же то||го не створить. и чюжего въ съвои причетъ въчетъ. [так!] Там же, 102-103; аще же котораѩ вдовица не и||мать ·з҃· лѣтъ. не подобаеть ѥи въ чинъ вдовиць въчисти. Там же, 180 а-б; въ воиньство себе въчтеть кто. (ἐπιδοίη) Там же, 222г; съ мч҃нкы того вочтеть б҃ъ. (λογίζεται) ПНЧ 1296, 47 об.